По калдъръма на Времето

препуска с каляска Животът.

Не иска във своята преходност

да търси и следва посока.

Искри от галопа се пръсват

и в огнена диря застиват,

проблясват в целувка и сблъсък

и пак с Вечността си се сливат.

Началото, Краят и Днешното

прегърнати, чаши надигат.

Те пият и плачат над смешната

илюзия, че се настигат...

Препуска каляската, Времето

под нея огъва се, стене,

но стъпил Животът на стремето,

измамната тежест променя-

ту шепот застива в Безкрая,

ту вечното влиза в дъх кратък...

Прегръщат се,плачат, гуляят

и продължават оттатък...

23.12.2013