Профил на decairoditeli
 |
Име: Daniela Dobreva Професия: Философ и преподавател по философия; консултант по междуличностни отношения; треньор по психодинамичен тренинг и организационно поведение Интереси: Психология на развитието, детска психология, взаимоотношения, личностно израстване, музика, поезия. |
Статистика
Популярни постинги:
0
Постинги този месец:
0
Гласове този месец:
0
Коментари този месец:
0
Любими блогове:
0
Блогъри добавили в любими:
1
Блог вълни:
0
Последни постинги
06.05.2015 23:35 -
ИЛЮЗИЯ
По калдъръма на Времето
препуска с каляска Животът.
Не иска във своята преходност
да търси и следва посока.
Искри от галопа се пръсват
и в огнена диря застиват,
проблясват в целувка и сблъсък
и пак с Вечността си се сливат.
Началото, Краят и Днешното
прегърнати, чаши надигат.
Те пият и плачат над смешната
илюзия, че се настигат...
Препуска каляската, Времето
под нея огъва се, стене,
но стъпил Животът на стремето,
измамната тежест променя-
ту шепот застива в Безкрая,
ту вечното влиза в дъх кратък...
Прегръщат се,плачат, гуляят
и продължават оттатък...
23.12.2013
04.12.2011 20:50 -
Споделяне на живот /Началото/
Не знам как започнах да ставам част от нечия съдба. Не си спомням да е имало начало. Някак неусетно, улисана в работния ритъм, се озовах в една странна плетеница от човешки съдби. Коя от коя по-сложни, драматични, понякога без изход, понякога с внезапно щастлива развръзка. Вглеждах се в приятелите и познатите си и се усещах странно "отделно" от тях. В края на работния ден всеки оставяше работата си и си тръгваше към дома, а по моя път към дома аз носех в себе си въпросите на децата...И често нямах отговори.
Не зная дали е бреме или благословия, или благословено бреме споделянето на нечий живот. Знам със сигурност, че е отговорност. Всяка изречена дума, всяка изречена мисъл заживяват свой собствен живот. Те са като твое продължение, над което вече нямаш власт. Защото отвъд изричането ги посреща Другото разбиране или неразбиране, светът на Другия. Дори не мога да си представя колко е крехка връзката между отделните смисли. Но всеки ден се сблъсквам с неразбирането между най-близки хора. И тогава се питам: Какво означава всъщност "най-близки"? Кои са те? Родителите, семейството, приятелите? Защо, когато стигнем до бездната на отчаянието и надзърнем в поглъщащия й мрак, често търсим помощ при непознати, без лице, които професионално да ни изслушат?
И ако възрастните имат свободния си избор да прекрояват живота си, какъв е пътят за децата - току що проходили в живота, но често неразбрани, неизслушани, свръхпокровителствани или свръхтолерирани? Как да се научат да избират, когато някои от тях изобщо не са били избрани? Как да се научат да обичат, когато някои от тях изобщо не са познали любовта на тази, която ги е родила? Как да се научат да прощават, когато на някои от тях не са им простили, че са се родили? Как да се научат да живеят, когато възрастните около тях трудно се справят с живота си?
В края на работния ден по моя път към дома аз нося в себе си въпросите на децата...И често нямам отговори. Но докато питам, опознавам себе си чрез тях. Защото децата са нашите въпроси и отговори - крехката връзка на смислите в живота ни.
Не зная дали е бреме или благословия, или благословено бреме споделянето на нечий живот. Знам със сигурност, че е отговорност. Всяка изречена дума, всяка изречена мисъл заживяват свой собствен живот. Те са като твое продължение, над което вече нямаш власт. Защото отвъд изричането ги посреща Другото разбиране или неразбиране, светът на Другия. Дори не мога да си представя колко е крехка връзката между отделните смисли. Но всеки ден се сблъсквам с неразбирането между най-близки хора. И тогава се питам: Какво означава всъщност "най-близки"? Кои са те? Родителите, семейството, приятелите? Защо, когато стигнем до бездната на отчаянието и надзърнем в поглъщащия й мрак, често търсим помощ при непознати, без лице, които професионално да ни изслушат?
И ако възрастните имат свободния си избор да прекрояват живота си, какъв е пътят за децата - току що проходили в живота, но често неразбрани, неизслушани, свръхпокровителствани или свръхтолерирани? Как да се научат да избират, когато някои от тях изобщо не са били избрани? Как да се научат да обичат, когато някои от тях изобщо не са познали любовта на тази, която ги е родила? Как да се научат да прощават, когато на някои от тях не са им простили, че са се родили? Как да се научат да живеят, когато възрастните около тях трудно се справят с живота си?
В края на работния ден по моя път към дома аз нося в себе си въпросите на децата...И често нямам отговори. Но докато питам, опознавам себе си чрез тях. Защото децата са нашите въпроси и отговори - крехката връзка на смислите в живота ни.
Търсене
За този блог
Гласове: 3
